Кристиано Роналдо – от мизерията до славата

Футболистът бил кръстен на Роналд Рейгън

ronaldomanutd-acmilan-1.jpgТой е млад, богат и футболист на годината в Англия. На 22 години Кристиано Роналдо е поставил света в краката си, след като подписа нов петгодишен договор с „Манчестър Юн”, който ще му донесе 31 млн. паунда за този период или по 120 000 на седмица.
Но миналата неделя в първото си интервю майка му Долорес Авейро разкрива болките и терзанията, които го съпътствали по пътя към успеха. В откровен разговор тя разказва как Кристиано е гледал безпомощно алкохолните подвизи на баща си, довели до смърт, и битката на брат си с наркотиците.

„Кристиано видя какво може да направи алкохола и дрогата с хората. Това е една от причините, които го направиха такъв, какъвто е в момента, смята Долорес. – Това, което видя като малък, обяснява защо той няма пороци. Кристиано нито пие, нито пуши. Неговата страст е футболът”.
Майката добавя, че звездата на „Манчестър Юн” е платил за лечението на 32-годишния си брат Уго от наркотична зависимост в лисабонска клиника. Парите му обаче вече не могат да върнат баща му. „Динис пиеше от ранни зори, което Кристиано понясаше много тежко, разказва 52-годишната Долорес. – Колко пъти предлагаше да му плати лечението, но Динис не се отказваше. Та той бе много млад, само на 52, когато умря. Кристиано бе много близък с баща си. Щеше да се радва, ако сега е до него и да гледа как играе”.

Динис, който е работил като градинар към общината, почина преди 17 месеца от цироза в навечерието на световната квалификация Русия – Португалия в Москва. Футболистът постъпи мъжки, като стисна зъби и излезе на терена. Долорес признава, че баща и син били неразделни, преди тийнейджърът да напусне Фуншал – столицата на остров Мадейра в Атлантическия океан – на 11 години, за да осъществи мечтата си да стане професионалист в „Спортинг” (Л).
Звездата е кръстена Кристиано Роналдо дос Сантос Авейро, тъй като любимият актьор на баща му бил бившият американски президент Роналд Рейгън. Освен градинар Динис е бил и домакин на детския отбор „Андориня” във Фуншал, където Кристиано играл от 6 до 9-годишен.

Наскоро футболистът призна, че смъртта на баща му го е опустошила, но и го е подтикнала да се усъвършенства. „Очевидно смъртта на татко повлия на целия ми живот. Знам, че болката ще премине, но най-важното е да продължа да се развивам”, заяви Кристиано.
Той е бил само на 14, далеч от дома и печелейки по 280 евро в „Спортинг” (Л), когато майка му разбрала за проблемите на брат му Уго. „Платих да изпратят Уго в специализирана клиника за лечение – заяви Долорес. – Тогава работих като чистачка и печелех по 600 евро на месец. Затова трябваше да взема заем”. Уго обаче не успява да се изчисти и две години по-късно се налага отново да влезе в клиниката. „Кристиано вече бе станал на 16. Печелеше повече и той плати за лечението на брат си. Няма съмнение, че неговите пари спасиха Уго. Щеше да бъде много различно, ако Кристиано не бе станал футболист”, добавя майката.

Уго вече не взема наркотици. Отказа се да работи като художник и декоратор, за да помага на брат си, като разделя времето си между Мадейра и Манчестър. Близък на семейството разказва: „Кристиано видя какво направи алкохола с баща му и никога не посяга към чашката. Той може да има таланта на Марадона или Бест, но никога няма да следва примера им извън терена”. Единствените неща, които имат значение за него сега, са футболът и семейството. Динис бе висок, красив мъж на младини, но загуби привлекателния си вид, а към края и надебеля много. Кристиано не можеше да сдържи сълзите си на погребението. Сега семейството е много задружно след всичко, което преживя. Кристиано се грижи за роднините си и прави всичко, за да им угоди”.

Животът на тънещия в лукс Кристиано е в рязък контраст с детството му, преминало в покритата с ламарина барака в бедняшки квартал Санто Антонио във Фуншал на брега на Атлантическия океан. Семейството напуска мястото едва преди пет години, за да отиде в имение, което футболистът купува в столичното предградие Ливраменто. Днес всекидневната на старото жилище на Кристиано е пълно с изпокъсани канапета, а матраците са оставени да гният в спалнята, в която Кристиано и Уго някога си играели.

Мама Долорес работила като готвачка, а после като чистачка, за да напълни масата на семейството, в което освен братята има и две сестри – Елма (33 г.) и Катя (29 г.). Спомняйки си за стария дом, Долорес разказва: „Много е различно от къщата, където живеем сега, но това бе домът ни за 24 години. Миналия месец бях в Манчестър, когато ми се обади един съсед да ми каже, че са разбили къщата и са откраднали вратите и прозорците. Това място има специално място в сърцето ми. Тъжно ми е, че сега изглежда по този начин“.

Днес Долорес живее спокоен живот, но не спира да пътува между имението на Кристиано в Чешър и Мадейра. Тя очаква с нетърпение да се премести в новия си дом близко до летището, който синът й купил специално за нея. Простовата женица от старите снимки днес е дама, която винаги ходи с прическа, носи слънчеви очила „Прада”, часовник „Калвин Клайн” и обеци. Долорес в момента кара шофьорски курс и тайнично се надява Кристиано да й даде БМВ-то си като подарък за рождения ден.

През по-голямата част от годината по-малката сестра Катя живее в апартамент над супермаркет в Лисабон и работи като певица, позната като Роналда. Елма държи бутик във Фуншал, който се казва „CR7” – комбинация от инициалите на Кристиано и номера на фланелката му в „Манчестър Юн”.
Макар че вече е доста известно, семейството се радва на срещите със старите съседи в Санто Антонио. Когато почива, Кристиано обича да играе на джаги с приятели в бара „Фалкао”. Патрисия Соуза, която държи заведение, е поела задълженията да приема писмата на феновете, които пристигат в местната поща, но на плика пише само „Кристиано Роналдо, Мадейра”. Най-далечното дошло от Индонезия.

Успехите на футболиста се отразиха добре на Мадейра. Местните нарекоха специфичните му стъпки на терена „O Balinho Madereinse” по името на традиционен танц. Фланелки с автограф на „Манчестър Юн” пък висят от стените на баровете край стария му дом. Очаква се футболистът да играе основна роля в празненствата по случай 500-тната годишнина на Фуншал през 2007-а. Мама Долорес пък не спира да говори на Кристиано за необходимостта от създаването на дом за възрастни хора на острова. „Много сме горди, че такъв голям футболист, тръгна от Мадейра – разказва президентът на първия му клуб „Андориня”. – Знаех, че ще стане добър, но не предполагах, че ще стигне до такова ниво”. Кръстникът на Кристиано Фернао Соуза, 53-годишен, добавя: „Единственото, което искаше да прави като дете, бе да играе футбол. Толкова обичаше играта, че забравяше да яде или бягаше през прозореца с топка под ръка, когато го караха да пише домашните си. Когато напусна дома си за пръв път, бе само на 11. Останалите момчета често го майтапеха за акцента му и на два пъти се прибираше вкъщи разплакан и не искаше да отива повече в Лисабон. Но аз му казах, че бъдещето му не е на този остров и трябва да се върне”.

На това решение днес трябва да е благодарен сър Алекс Фъргюсън, когато казва: „На 22 Кристиано е на нивото на най-добрите в света”.

ronaldo-mama.jpgДолорес не пропуска да добави: „Той живее само за футбола. Докато стана на 18, се грижех за парите му. Дори сега парите, които печели, отиват на обща наша сметка. Знам, че новият договор ще му донесе много пари, но това няма да го промени като човек. Той видя какво може да направят алкохола и наркотиците с хората”.

На снимката: Мама Долорес край старото жилище на сеимейството във Фуншал. Снммка: Сънди Мирър

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.